Има дни, в които човек осъзнава, че не всичко е в негов контрол. Изборът е само дали да приеме това прозрение разумно.

            Спомням си първия път, когато се качих на леглото, минах на колене разстоянието от ръба до стената и нарисувах къщичка със стълби и луна. Използвах най-обикновен химикал. Това смая моите родители и ги разсмя. Но колко голямо беше разочарованието ми: скоро малко боя за стена поправи – или по-точно погуби – шедьовъра ми. Макар и да имах уверението на всички, че къщичката е била повече от гениална, от гледката на моето невинно детство това си беше посегателство над искрените и вълнуващите ми първи опити на творец.

            Това беше твърде отдавна. Пораснах и един ден влязох в ново жилище „на шпакловка и замазка“. Освен другото, трябваше да избера и боя за стена. Сега мислех за нещо по-нестандартно. Реших всяка стена да е в отделен цвят... Исках такава, която да прелива от един цвят в друг и да превърне дома ми в уютно място.

            Дотук добре. Но като повечето мои връстници и аз си въобразявах, че това с къщички и луни на мен няма да се случи. Каква беше изненадата ми, когато забелязах рисунки върху нежния цвят на стената в коридора! По-късно колко широко отворени бяха очите на моите родители, вече баба и дядо, и колко щастливи усмивките им, когато трябваше да решат какво да правят с изложбата в техния коридор! Колелото се върти, „кръвта вода не става“, а ето че по стените им се мъдрят и самите те във ведро настроение и пречудни пропорции, за каквито не са и бленували в най-зашеметяващите си мечти!

            Естествено, някой консултант би ги информирал, че от началото на века прасковеният е един от най-купуваните цветове боя за стена. Тя покрива безценни спомени и неповторими изживявания. Да живеят технологиите!